КЪДЕ СИ И КАКВО СИ
Без тебе, самота, до тебе, самота.
Чувство за вина, Несбъднати мечти.
Пътеката, осеяна с цветя.
В небето светлина звучи.
Арфа от дъга,
Музика от слънце
и от дъжд,
в ласката на вятъра.
Къде си ти, къде си ти,
какво си,
аз не знам.
Копнея те,
жадувам те,
изстрадвам те,
и пак не знам къде си и какво си
ти.
Знам само,
че душата ми смути
и ме напълни със въпроси.
Мечта ли си,
любов ли си,
безкрай ли си…
В една прегръдка те събирам
и те губя.
Що за тайна си
ти, що за чудо?
.
Копнея те, Постигай ме, показвай ми
път към необята.
Не знам къде си и какво си,
знам, че трябваш ми,
за да постигна себе си
и свойто щастие...
© Албена Стефанова Всички права запазени