От мен ли се скри, усмихнато лято,
дяволито зад хълма намигаш напук,
но ето го слънцето, по цигански златно,
все още смешинки посява ни тук.
В морето оглежда се, усмихва се палаво,
закачливо наднича зад облака син,
сякаш детенце, пакост направило,
скрито виновно зад стария скрин.
Ще чакам да дойдеш отново усмихнато,
с усмивка на влюбено, младо момче,
с чар на девойка, нежно притихнала,
с чуруликане весело на сиво врабче. ...