От мен ли се скри, усмихнато лято,
дяволито зад хълма намигаш напук,
но ето го слънцето, по цигански златно,
все още смешинки посява ни тук.
В морето оглежда се, усмихва се палаво,
закачливо наднича зад облака син,
сякаш детенце, пакост направило,
скрито виновно зад стария скрин.
Ще чакам да дойдеш отново усмихнато,
с усмивка на влюбено, младо момче,
с чар на девойка, нежно притихнала,
с чуруликане весело на сиво врабче.
© Валка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
