Хей! Приятел, где ли си сега?
С устната хармоничка къде си?
Свиреше със нея, пеех аз.
Времето ли спомена отнесе?
Ученици във четвърти клас -
там, на село - сцена под небето.
Хората притихнали, а аз
срамежливо стисках си ръцете.
"Бе какво ти става?" - каза ти
и засвири "Облаче ле бяло".
Пеех, а в очите ми сълзи,
публиката вика! Полудяла!
Хей приятел, где ли свириш пак.
Ти да свиря ме научи - зная,
но дали това не беше знак,
че ще свиря плачейки до края...
© Ани Иванова Всички права запазени