Слагаш черни очила,
сякаш намяташ расото.
Не можеш черните дела
да скриеш от масите...
Поглеждаш зад грубата маска.
Не, не се плаши от тъмното!
Нали ти сам я избра,
сега чакай до утрото...
А утрото все не се изнизва
и вече ти не вярваш в небитието,
цялата ти същност до кости прогизва
там, където очите погубват сърцето...
© Дани Всички права запазени