22.06.2020 г., 9:15  

Където те срещна

1.4K 7 15

  "Какво мислиш, Майтреи? Ако се уморя

  да те обичам, ще ми простиш ли?..."

         ("Майтреи" – Мирча Елиаде)   

            

              *   *   *

Където да те срещна, 

                  в миг трепва ми сърцето,

ах, де да бяхме двама

                  самички край морето...

 

Цвета да взема само

                  на твоите години,

да тръгнем рано, рано

                   към приказни градини...

 

Годините ми, мила,

                    от тебе ме разделят,

а хорските езици,

                    дори и кости мелят...

 

Обичаш ме, аз зная,

                     но имаш си избраник...

Животът – в друго време –

                     за нас ще бъде празник...

            

23 ч., 16 август 2011

ред. 19,25 ч., 5 май 2020

 

("Повеите на любовта" – втора книга)

 

Свързано произведение: "Когато идвам"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Дора! Радва ме посещението ти на моята скромна страничка! Благодаря за коментара и звездата. Добротата и щедростта красят човешката душа! Нека хиляди звезди от необятния космос да украсяват небето над теб. Спокойна нощ ти желая!
  • Благодаря ти за посещението и за коментара, Гавраил! Имаш щедро сърце! Бог да те благослови, Приятелю! Спокойна нощ ти желая!
  • Едно сърдечно откровение!
  • Дочка, сърдечно ти благодаря за посещението при моята страница! Бог са те благослови! Спокойна нощ!
  • Красиво чувство обвито в нежни думи. Поздравления!

Когато идвам

Не зная аз, мила, не зная да мразя
врага си – бил явен и таен –
за обич божествена чувствата пазя,
за твоя чар дивен омаен!
Сърцето ми бие, от радост обзето ...
1.5K 10 13

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...