Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
30.03.2014 г., 13:26 ч.

Кълвачът 

  Поезия
851 0 4

 

Когато негодуваш срещу другите,

или си недоволен от съдбата,

поне за кратък миг се спри.

Заслушай се.

Чуй как почуква с клюна си кълвачът.

Чук-чука... трррррр-чака... чука-чука...

Невидимите звуци на гората –

те може да ти кажат нещо друго.

Поспри и се отдай на сетивата си.

Ти няма да го видиш, но кълвачът

със човка ще пробие под кората

на чинара, на габъра, на бряста

и ще извади буболечки някакви.

Заслушай се. Това е откровение.

От габърите, буките, липите

един кълвач усърден ще отсее

кое е плява и кое е истина.

Преди да негодуваш срещу другите,

или да недоволстваш от съдбата,

заслушай се в отмерените удари –

за тебе тази птица там се труди,

кълвачът – санитар на съвестта ти.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уби ме, удари ме в сърцето! Точно от този стих имах нужда днес!
  • Превъзходно! Но при толкоз плява как ли кълвача ще оправя ...? Поздрави, адаш!
  • Кълвачът-санитар на съвестта! Добър преход от конкретност на едно ниво към абстрактна конкретност на друго.

    Поздравление за текста, Валентин!
  • интересен поглед
Предложения
: ??:??