Кълвачът
Когато негодуваш срещу другите,
или си недоволен от съдбата,
поне за кратък миг се спри.
Заслушай се.
Чуй как почуква с клюна си кълвачът.
Чук-чука... трррррр-чака... чука-чука...
Невидимите звуци на гората –
те може да ти кажат нещо друго.
Поспри и се отдай на сетивата си.
Ти няма да го видиш, но кълвачът
със човка ще пробие под кората
на чинара, на габъра, на бряста
и ще извади буболечки някакви.
Заслушай се. Това е откровение.
От габърите, буките, липите
един кълвач усърден ще отсее
кое е плява и кое е истина.
Преди да негодуваш срещу другите,
или да недоволстваш от съдбата,
заслушай се в отмерените удари –
за тебе тази птица там се труди,
кълвачът – санитар на съвестта ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
