5.12.2010 г., 14:37

Към една идеалистка

1.2K 0 30

 

Ех ти, мъничка Алиса,

не избяга като други –

в таз страна на чудесата

доста май се позалиса?!

В нея всеки се преструва,

че най-много нещо струва,

все говори и умува,

а опре ли да работи,

хитро пак си хайлазува.

Той по-умен е от всички -

с чисти, пухкави ръчички

 и с едни добри очички,

свински и така чаровни,

изпъстрени с все боички,

дето търсят непрестанно

кой да хапнат незабавно.

Ех, наивничка Алиса,

жива ли си още, мила,

в таз страна на чудесата,

где съдбата те курдиса?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тошко, ако обърна внимание, това е хумористично - сатирично писание. Би могъл да прочетеш какво отговарям, по повод коментара на Веска и ще разбереш, че това е моята специфична псувня, предизвикана от ужасиите, с които сме засипани напоследък. Като за такава - римата си е дори идеална.
  • "Алиса" -- "позалиса" = яка рима.
  • Благодаря, Любо!
  • Поздрав Роси....в приказка сме само ние май ,а пък тарикати колкото искаш!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...