Към една идеалистка
Ех ти, мъничка Алиса,
не избяга като други –
в таз страна на чудесата
доста май се позалиса?!
В нея всеки се преструва,
че най-много нещо струва,
все говори и умува,
а опре ли да работи,
хитро пак си хайлазува.
Той по-умен е от всички -
с чисти, пухкави ръчички
и с едни добри очички,
свински и така чаровни,
изпъстрени с все боички,
дето търсят непрестанно
кой да хапнат незабавно.
Ех, наивничка Алиса,
жива ли си още, мила,
в таз страна на чудесата,
где съдбата те курдиса?!
© Росица Танчева All rights reserved.
