Посвещавам
на българския историк –
Божидар Димитров.
Дали историята,
тази жалка блудница,
употребявана от плебса
и крале,
като затвор,
като академична лудница
в която оковани векове,
безумни вековете отлежават,
за да отсеят митове, лъжи –
дали ще се покае и признае,
достойните ни смели прадеди?
Или ехидно ще ни „лае”
и ругае,
приписвайки ни расов тип –
лъжлив,
крадлив,
случаен и коварен,
тюркоезичен,
див,
монголоид?
Историйо –
накипрена метресо,
държанко гиздава,
стъкмисана в слова,
угодничко на интереса
на куртоазията на деня –
не ни омайвай
с плавен танц на гейша,
прикривайки с ветрилото лика
на дебнещата ни Мегера
с аконитин в камата,
зад гърба!
Защото в изроденото ни тяло,
скалъпено от наративен „зоб” –
менталното ни изначало
на древните ни корени и род
не е пулсар,
а супернова,
готова с взрив да заяви,
че българи били сме
и ще бъдем...
И наша реч,
во веки ще ехти!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени