20.09.2022 г., 10:33

Към Лирика арт

682 0 4

Ало, пича, май лирика -

вълнение в мен предизвика!

Какви са тези тъжни трели? -

Все едно не сме живели!

 

Да, всички сме накрай земята,

излапала ни е ламята,

но, още имаме живец.

Ами ти в това си спец!

 

А що ги пишеш тези строфи?

Звучат като яйца с картофи.

То не, че няма да ги хапнем,

но, друго е кюфте да лапнем!

 

Ти имаш доводите свои,

дано не са и след запои!

Защото, ако се запием

извън изкуството ще свием...

 

Не съм аз гуру многозначен,

във себе си докрай вторачен,

но, искам аз да повлияя

поне щастлив да бъде края!

 

Тъй че,твори, да ти не пука!

Мисля, имаш ще сполука.

Пък аз ще седна като пич

с ракията на теферич!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С бай Гецана, тя, забавата е яка.
    Даже слънцето от смях разплака.
    Така че, давай римата, Гецане.
    Пък каквато ще да стане.
    Може някой да не разбере,
    но хумурът му чист е от сърце.
    И знам, той няма нищичко да каже,
    Че с ракия гърлото си маже.
    Но него аз ще поздравя.
    И му казвам. Ще чета!
    Да видите как ме вдъхновихте
  • На този хубав теферич
    сипи една ракия, пич!
    Поздрави!
    Успех!
  • Обичам аз яйца с картофи,
    Обичам и гецан да го чета,
    Че всяк'ви ги има
    И в неговата бръмбарска глава,
    И тука ме разсмя! 😄

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...