20.09.2022 г., 10:33

Към Лирика арт

679 0 4

Ало, пича, май лирика -

вълнение в мен предизвика!

Какви са тези тъжни трели? -

Все едно не сме живели!

 

Да, всички сме накрай земята,

излапала ни е ламята,

но, още имаме живец.

Ами ти в това си спец!

 

А що ги пишеш тези строфи?

Звучат като яйца с картофи.

То не, че няма да ги хапнем,

но, друго е кюфте да лапнем!

 

Ти имаш доводите свои,

дано не са и след запои!

Защото, ако се запием

извън изкуството ще свием...

 

Не съм аз гуру многозначен,

във себе си докрай вторачен,

но, искам аз да повлияя

поне щастлив да бъде края!

 

Тъй че,твори, да ти не пука!

Мисля, имаш ще сполука.

Пък аз ще седна като пич

с ракията на теферич!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С бай Гецана, тя, забавата е яка.
    Даже слънцето от смях разплака.
    Така че, давай римата, Гецане.
    Пък каквато ще да стане.
    Може някой да не разбере,
    но хумурът му чист е от сърце.
    И знам, той няма нищичко да каже,
    Че с ракия гърлото си маже.
    Но него аз ще поздравя.
    И му казвам. Ще чета!
    Да видите как ме вдъхновихте
  • На този хубав теферич
    сипи една ракия, пич!
    Поздрави!
    Успех!
  • Обичам аз яйца с картофи,
    Обичам и гецан да го чета,
    Че всяк'ви ги има
    И в неговата бръмбарска глава,
    И тука ме разсмя! 😄

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...