Към Лирика арт
Ало, пича, май лирика -
вълнение в мен предизвика!
Какви са тези тъжни трели? -
Все едно не сме живели!
Да, всички сме накрай земята,
излапала ни е ламята,
но, още имаме живец.
Ами ти в това си спец!
А що ги пишеш тези строфи?
Звучат като яйца с картофи.
То не, че няма да ги хапнем,
но, друго е кюфте да лапнем!
Ти имаш доводите свои,
дано не са и след запои!
Защото, ако се запием
извън изкуството ще свием...
Не съм аз гуру многозначен,
във себе си докрай вторачен,
но, искам аз да повлияя
поне щастлив да бъде края!
Тъй че,твори, да ти не пука!
Мисля, имаш ще сполука.
Пък аз ще седна като пич
с ракията на теферич!
© Георги Янков All rights reserved.
