Към Марс
Днес излитаме за Марс,
животът тук излезе фарс,
омръзна ми от тази криза,
за Марс изкарах вчера виза.
То криза ли е? Цяла вечност,
а лутането безконечно,
че вече пета петилетка
въртим се в някаква рулетка.
Криза, преход... преход,криза -
безнадеждна експертиза,
недоимък за съдба!
Ех, съдба, но докога?
Стига! Гръмна ми бушона,
вкиснах се като лимона,
нямам нерви, че и сила
да боря тази криза мила!
Да стягам дупки по колана,
в душата ми да зее рана,
дружелюбни, помниш, бяхме,..
полудяхме, оскотяхме!
Уж се движим към прогреса,
а задавил ни е стреса,
всеки ден ни е борба
и брашняна сме торба.
Хайде, стягай ти багажа,
че ни чака екипажа,
там към звездната разходка,
стъпвай с гордата походка,
стига криза и... хомот,
Марс ни чака за живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
