Разбирам, че живота тук е труден –
стандарта на живеене е срутен.
Разбирам, че държавата е болна
и тя от вас е също недоволна.
Че тя за вас не може да се грижи
и няма сили даже да се движи.
Напускате. Отивате в чужбина,
но искат там да имате гърбина.
И там да си опитате късмета,
а тука да му мисли само кмета.
Остава вашата земя далече –
изтръгвате си корените вече. ...