Към отиващите в чужбина
Разбирам, че живота тук е труден –
стандарта на живеене е срутен.
Разбирам, че държавата е болна
и тя от вас е също недоволна.
Че тя за вас не може да се грижи
и няма сили даже да се движи.
Напускате. Отивате в чужбина,
но искат там да имате гърбина.
И там да си опитате късмета,
а тука да му мисли само кмета.
Остава вашата земя далече –
изтръгвате си корените вече.
И може там да си хвърчите горе
макар, че – знам – ще има също: Зор е!
Че там и синьото небе е чуждо
и още много нещо ви е нужно.
И птиците хвърчат във небесата,
но долу винаги са им гнездата.
Защото там е родната им стряха
и там със свойте пиленца си спяха.
И вие, като тях се завърнете
и в своите гнезда си останете.
Дано държавата ни оздравее –
отново пак със вас да хубавее...
© Никола Апостолов All rights reserved.
