13.01.2014 г., 18:15  

Към поета

1.7K 0 13

 

Безмилостно на времето резците

не спират по лицата да браздят,

гравюрата си издълбават с дните.

 

Но твоят образ в паметта ми скрит е –

все същият – величествен, крилат,

от миналото в бъдното прелитащ.

 

Рисуват с полет птиците в небето,

оставяйки невидима дамга.

Навярно те мечтите си така

изписват по небесните планшети.

 

Такава диря в стихове, Поете,

оставила е твоята ръка –

невидима била, ала сега,

след толкова години, свети! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като стана дума за оценки... посветих този сонет на един наш поет, който приживе не бил оценен подобаващо от своите колеги и приятели, от писатели и поети, от критиците. Не бил забелязан даже, стихосбирката му остава без отзвук - глас в пустиня, което е по-страшно за един автор отколкото да бъде отричан и дори осмиван. После получава признание извън страната, международна награда, влиза в литературата и (посмъртно) в СБП... Махнах посвещението. Така е по-универсално.
    Куш, не знам колко класически (с двуримни катрени и с двуримни терцети) обърнати сонета си чел. Не са много. Сигурен съм. Не за друго - "редки птици" са. Може това да са оценили хората. Имах късмета да попадна на добри учители. Един от тях често ни цитираше мисълта на Гьоте:"Човек вижда толкова, колкото знае."
    Благодаря Антоан, manlpuliram!
  • Рисуват с полет птиците в небето,
    оставяйки невидима дамга.

    Почитания, г-н Тенев!
  • Майсторе, наистина ли вярваш, че всички тия хвалебствия са искрени. Хубаво да, но чак пък шедьовър...не е. (5)
  • Благодаря ви!
  • Висока поезия!Браво!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...