Безмилостно на времето резците
не спират по лицата да браздят,
гравюрата си издълбават с дните.
Но твоят образ в паметта ми скрит е –
все същият – величествен, крилат,
от миналото в бъдното прелитащ.
Рисуват с полет птиците в небето,
оставяйки невидима дамга.
Навярно те мечтите си така
изписват по небесните планшети.
Такава диря в стихове, Поете,
оставила е твоята ръка –
невидима била, ала сега,
след толкова години, свети!
© Красимир Тенев Всички права запазени
Куш, не знам колко класически (с двуримни катрени и с двуримни терцети) обърнати сонета си чел. Не са много. Сигурен съм. Не за друго - "редки птици" са. Може това да са оценили хората. Имах късмета да попадна на добри учители. Един от тях често ни цитираше мисълта на Гьоте:"Човек вижда толкова, колкото знае."
Благодаря Антоан, manlpuliram!