Към поета

13.01.2014 г., 18:15 ч. 8 год

Поезия » Строги форми, Друга

4.8 / 13

1494 0 13

Безмилостно на времето резците
не спират по лицата да браздят,
гравюрата си издълбават с дните.
Но твоят образ в паметта ми скрит е –
все същият – величествен, крилат,
от миналото в бъдното прелитащ.
Рисуват с полет птиците в небето,
оставяйки невидима дамга.
Навярно те мечтите си така
изписват по небесните планшети.
Такава диря в стихове, Поете,
оставила е твоята ръка – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бродеща сянка
Разплитане

Разплита се дървото на страха, шуми във вените тънеещи до болка. Ти търсиш само трайната стреха, а л...
Виновна (до живот)

> Спокойно спете! Всичко е наред > сега, когато имате виновен... > > К. Кондова Порочна съм – зачева...
Старата улична лампа

От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...

Още произведения »