Безмилостно на времето резците
не спират по лицата да браздят,
гравюрата си издълбават с дните.
Но твоят образ в паметта ми скрит е –
все същият – величествен, крилат,
от миналото в бъдното прелитащ.
Рисуват с полет птиците в небето,
оставяйки невидима дамга.
Навярно те мечтите си така
изписват по небесните планшети.
Такава диря в стихове, Поете,
оставила е твоята ръка – ...