Към себе си
Шестдесет и шест навършвам днес
с чувства малко раздвоени,
но вярвайте ми, с интерес
отсявам радост и проблеми.
Везните натежават безпощадно
ту в лявата, ту в дясната посока,
понякога и изводът е хладен,
след туй във топлината на потока.
Като морето, с прилива и отлива,
окъпвам се в сълзите на живота,
а после,тихо се завръща порива.
и сякаш се откъсвам от хомота.
Това са трепети от вътре
облечени в метафора и думи,
и все пак днес не ми е тъжно,
преминах с гордост всички друми.
И днес е ден да отпразнуваме
с радост ви поднасям обичта
вдигам тост и развълнувана
от сърце ви заявявам любовта.
Наздраве на приятели и близки
и на враговете ми , защо пък не
Нека всички са безкрай обичани
и от себе си дарят по мъничко , поне.
Любовта е нещото , което е
на живота и храна и дъх,
но не я ли даваш от сърцето,
не ще получиш нито къс.
Нека бъдем и отдаваме онази любов,
която искаме за себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
