Feb 27, 2020, 9:16 PM

Към себе си 

  Poetry » Other
432 0 2

Шестдесет и шест навършвам днес
с чувства малко раздвоени,
но вярвайте ми, с интерес
отсявам радост и проблеми.
Везните натежават безпощадно
ту в лявата, ту в дясната посока,
понякога и изводът е хладен,
след туй във топлината на потока.
Като морето, с прилива и отлива,
окъпвам се в сълзите на живота,
а после,тихо се завръща порива.
и сякаш се откъсвам от хомота.
Това са трепети от вътре
облечени в метафора и думи,
и все пак днес не ми е тъжно,
преминах с гордост всички друми.
И днес е ден да отпразнуваме
с радост ви поднасям обичта
вдигам тост и развълнувана
от сърце ви заявявам любовта.
Наздраве на приятели и близки
и на враговете ми , защо пък не
Нека всички са безкрай обичани
и от себе си дарят по мъничко , поне.
Любовта е нещото , което е
на живота и храна и дъх,
но не я ли даваш от сърцето,
не ще получиш нито къс.

Нека бъдем и отдаваме онази любов,
която искаме за себе си.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??