КЪМ СЕБЕ СИ

Поезия

769 0 13

КЪМ СЕБЕ СИ

В този кратък и опасен път
от Живота към Небитието
все ме следва мойто Аз проклето,
тънко мойте мисли ме следят...

И вървя, опънат като лък...

Хора срещам. Патил-недопатил,

различавам тънкия ласкател,

изроденост - от вроден недъг...

На катър сакат или пегас,

сбъркал пътя или сам пък сбъркан

като зимен, изостанал щъркел -

себе си да срещна чакам аз.

С ужас чакам този страшен миг!...

Има ли ме, или вас пък мамя?

Да не се саморазмина само

в този свят, опасно многолик...

Ванилин Гавраилов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Aske (Петя Косева)

"На катър сакат или пегас,
сбъркал пътя или сам пък сбъркан
като зимен, изостанал щъркел -
себе си да срещна чакам аз."

Това ми напомня за теорията на Джон Кийтс,че поетът няма идентичност,а приема множество различни образи в зависимост от своите чувства.Не чакай Аз-ът да се появи...може пък да си поет

2007-10-04T12:20:52+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря на всички! Празнично настроение, приятели!

2007-04-07T12:25:57+03:00
laVerde (Мартина)

Прекрасен стих!

2007-04-06T12:16:33+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Това , честно не можах да го усетя, но го отдавам на структурата.Не ми се сърди , но има и такива моменти.По е истинско отколкото да ти кажа - невероятен си колко много ми харесва...Нали?

2007-04-05T23:41:59+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Изненадващ си!
Поздрав!

2007-04-05T21:47:27+03:00