КЪМ СЕБЕ СИ
КЪМ СЕБЕ СИ
В този кратък и опасен път
от Живота към Небитието
все ме следва мойто Аз проклето,
тънко мойте мисли ме следят...
И вървя, опънат като лък...
Хора срещам. Патил-недопатил,
различавам тънкия ласкател,
изроденост - от вроден недъг...
На катър сакат или пегас,
сбъркал пътя или сам пък сбъркан
като зимен, изостанал щъркел -
себе си да срещна чакам аз.
С ужас чакам този страшен миг!...
Има ли ме, или вас пък мамя?
Да не се саморазмина само
в този свят, опасно многолик...
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

