9.09.2013 г., 17:22

Към Теб... (посветено на най-близката ми приятелка)

1.4K 0 8

Като врана да те пазя

Като ангел да те галя

Аз искам, аз желая

Но този апел догаря!

 

Към теб се обръщам пак

и отново ще се обадя

Когато дойде пак мрак,

за да ме извадиш от ада!...

 

Винаги ще съм ти благодарна

за вярата ти във мене красна!

Винаги ще пазя гърба ти

при случай на опасност!

 

Страст към тебе нямам, но

Изпитвам вечна вярност

и никога не бих се колебала

да бъда на пост, да бъда вярна

 

Като врана да те пазя

Като ангел да те галя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кейтлин А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз ще се изкажа тук, но не точно за стиха. Малко спам. Тук в „Откровения” ииии ... не само тук мноооооого за четене. Четем, както творби, които ни вълнуват, така и мното плява. В плявата слагам и своите писанки. Вероятно на пръсти ще се броят авторите , чиито творби се останат да се „четат” . Но писането не е прищявка и тук не е предаване „По, по – най...” , споделянето на написаното често е смелост защото разголваш душата си. И ако написаното бъде усетено ... макар и от малко хора... значи си е струвало да „разкажеш” за себе си. А дали писането е занаят? За някои - е! И те може би се справят „по-качественно” от неопитните, дето пишат само защото нещо им диктува душата. Ама то и рисуването не е занаят. Да взема за него да пиша, че поне го умея. Занаят не е , ама като тренираш окото , ръката, като рисуваш повече и нещата стават по-добри. Почваш да харесваш повече това , което си „оставил” на платното... Мисля, че същото е и при писането . Стига разбира се да искаш да се развиваш и да искаш да ставаш все по-добър. Много неща в писането могат да се научат, много неща в рисуването могат да се научат. Но душата ,емоцията, въображението, хрумката... това или го имаш или не.
  • Бленика, ако за голяма част от вас пишещите, отработването на един Стих Е... труд, на 16-18 годишна възраст разписването на една Идея е по-скоро ЕМОЦИЯ. Опитвайте се да ги насърчите, да четат повече поезия, преди да се пробват в писането и да поразучат малко и "теория на занаята" имам предвид метриките, стихосложенията... за да не си въобразяват начинаещите, че видиш ли пишат Бели стихове...
  • Прочетох случайно коментарите отдолу и искам да кажа нещо по този въпрос. Reddas, някои от произведенията ти ми харесват много. Точно това стихотворение не особено. Но коментар от рода "Неграмотно като поезия" за което и да е стихотворение ми се струва доста краен и безсмислен. Ние всички, талантливи или не чак толкова, чрез поезията се опитваме да разкрием, да покажем на света най-дълбокото и най-съкровеното, което таим в душите си. Може и не винаги да се получава, може и не на всеки един от нас да се отдава да създаде нещо "велико", но ние въпреки това се опитваме. И смятам, че само опитът и смелостта да публикуваме тук написаното от нас са повод за поне малко уважение. И когато на някого нещо не му харесва, смятам че или трябва да обоснове мнението си чрез градивна критика, или просто да замълчи. Reddas, продължавай напред и не обръщай внимание, когато някой напише негативен коментар за някое от произведенията ти. Приеми го просто като предизвикателство!
  • Благодаря ти! Ще се радвам ако коментираш някое от следващите ми стихотворения...
  • Според мен възрастта няма решаващо значение. Съгласна съм, че човек научава много неща с времето. Но пък ако на 18 нямаш "вътък" и на 50 няма да стане работата. За мен писането не е занаят, за да го научиш, но това е друга тема на разговор. Пожелавам ти да се развиваш, ще се радвам, ако споделиш с нас нещо хубаво. Но докато този момент дойде ще трябва да се научиш да приемаш и негативните оценки. Все пак си тук, зашото търсиш отзив за труда си, нали?

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...