Aysel (Вася Борисова)
10 13
28.07.2019 г., 11:21 ч.

Към Вапцаров 

  Поезия » Гражданска
1152 3 3

Животът отново мирише на гнило

и с примка за гърлото пак ни е хванал.

Душите – отровени, спечени ниви;

от вярата семе дори не остана.

 

Оная жадувана, чакана пролет

така неусетно дойде и отмина –

обречен и кратък бе нейният полет,

а краят не идва на страшната зима.

 

Така и навярно ще свършим в студено.

В двубоя с живота ще паднем надвити –

с измама успя дързостта ни да вземе,

и с валяк железен премаза мечтите.

 

Завода живот, който почнахме с песен,

без покрив и с празни прозорци остана.

Разяде го старата лепкава плесен,

развяла победно мухлясало знаме.

 

По вярата вече не стрелят с куршуми –

по-сигурни средства за нея откриха.

Изтребват я с лъскави, хлъзгави думи

и с пачки зелени купуват душите.

 

А хлябът отново не стига за всички.

И ти, който щедро ни хранеше с вяра,

дали ще простиш, че оставихме хищници

и вяра, и хляб, и мечти да ограбят?

 

Дали ще простиш, непростени поете,

че пак мрат децата в задушни коптори?

Сами си строшихме послушно крилете,

земята отново не чувстваме своя.

 

На теб не простихме дори и смъртта ти.

Със нея и с твоите стихове спорим.

Ти даже предсмъртно любов ни изпрати,

а някой прелива ти гроба с отрова.

 

© Вася Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??