Животът отново мирише на гнило
и с примка за гърлото пак ни е хванал.
Душите – отровени, спечени ниви;
от вярата семе дори не остана.
Оная жадувана, чакана пролет
така неусетно дойде и отмина –
обречен и кратък бе нейният полет,
а краят не идва на страшната зима.
Така и навярно ще свършим в студено.
В двубоя с живота ще паднем надвити –
с измама успя дързостта ни да вземе,
и с валяк железен премаза мечтите. ...