Patrizzia (Надежда Ангелова)
2269 18540
25.11.2024 г., 23:03 ч.

Кьошетата ми винаги са пет и 

  Поезия
103 2 2

Кьошетата ми винаги са пет и
в най-тъмното животът все ме тика,
че писнало му, казва, от поети,  
а всъщност сме си лика и прилика,

 

той хладен все – аз огън съм и жупел
той – пестелив – аз все на разсипия,
за пет пари душата ми би купил
и знае го, но в стихове я крия.

 

Той – сериозен, лудост аз съм бясна,
калъпи не ловят ме, ни самари,
а удряше съдбата както свари...
Душата ми до слънцето порасна...

 

Животе мой, сърцето не те чува.
Душите днес са с класи и купета,
аз два обола стискам, за билета,
на онзи влак към обич що пътува.

 

Поискаш ли ги, давам ги веднага,
скъпернически стискай си ги в джоба.
Забравата и камъкът на гроба,
срещу любов и лудост не помагат.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??