Кьошетата ми винаги са пет и
Кьошетата ми винаги са пет и
в най-тъмното животът все ме тика,
че писнало му, казва, от поети,
а всъщност сме си лика и прилика,
той хладен все – аз огън съм и жупел
той – пестелив – аз все на разсипия,
за пет пари душата ми би купил
и знае го, но в стихове я крия.
Той – сериозен, лудост аз съм бясна,
калъпи не ловят ме, ни самари,
а удряше съдбата както свари...
Душата ми до слънцето порасна...
Животе мой, сърцето не те чува.
Душите днес са с класи и купета,
аз два обола стискам, за билета,
на онзи влак към обич що пътува.
Поискаш ли ги, давам ги веднага,
скъпернически стискай си ги в джоба.
Забравата и камъкът на гроба,
срещу любов и лудост не помагат.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
