Луната – твърде често бледа,

стои сред синкав небосклон.

Но пълнокръвна, затъмнена

е като в дяволски закон.

Веднъж на сто години – казват,

ще зърнем тъмната луна.

Май по-добре да плюем в пазва,

отде ли пък се взе кръвта?

Но ето идва час когато,

май че от нашите сърца,

тя взе по капка кръв – богато

изпълни се с червенина.

Така изглежда адски дива,

загадъчна посред нощта.

От нас към нея кръв прелива – 

нека да обнови плътта.