1.08.2018 г., 9:58 ч.

Кървава Луна 

  Поезия » Друга
338 0 2

Луната – твърде често бледа,

стои сред синкав небосклон.

Но пълнокръвна, затъмнена

е като в дяволски закон.

 

Веднъж на сто години – казват,

ще зърнем тъмната луна.

Май по-добре да плюем в пазва,

отде ли пък се взе кръвта?

 

Но ето идва час когато,

май че от нашите сърца,

тя взе по капка кръв – богато

изпълни се с червенина.

 

Така изглежда адски дива,

загадъчна посред нощта.

От нас към нея кръв прелива – 

нека да обнови плътта.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??