Кървава Луна
Луната – твърде често бледа,
стои сред синкав небосклон.
Но пълнокръвна, затъмнена
е като в дяволски закон.
Веднъж на сто години – казват,
ще зърнем тъмната луна.
Май по-добре да плюем в пазва,
отде ли пък се взе кръвта?
Но ето идва час когато,
май че от нашите сърца,
тя взе по капка кръв – богато
изпълни се с червенина.
Така изглежда адски дива,
загадъчна посред нощта.
От нас към нея кръв прелива –
нека да обнови плътта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
Поздрави!