6.03.2025 г., 22:09

Късче надежда

349 2 2

Смълчаното време

седи на завоя,

притихнало някак,

задрямало сякаш.

Дори и вятъра

се крие в пороя.

И той съдбата си 

чака.

Въздухът искри,

зареден с електрони. 

Облаци тъмни

гризат хоризонта.

Застанал пред храма,

късче човешка душа

аз продавам.

Но не за пари!

Извинете!

Даром я давам..

Като ресто все пак

ми върнете,

малко Надежда 

за всеки. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво беше останало на дъното на кутията на Пандора? Хм, като го казах и се замислих, защо планетата на извънземните във филма на Джеймс Камерън ,, Аватар" се нарича Пандора?
  • Силен и оригинален стих, Живко. Поздравление!
    Струва ми се, че във финалната част са инкрустирани Вапцаровски нотки, което още повече усилва въздействието:

    "Застанал пред храма,
    късче човешка душа
    аз продавам.
    Но не за пари!
    Извинете!
    Даром я давам..
    Като ресто все пак
    ми върнете,
    малко Надежда
    за всеки."

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...