Късче надежда
Смълчаното време
седи на завоя,
притихнало някак,
задрямало сякаш.
Дори и вятъра
се крие в пороя.
И той съдбата си
чака.
Въздухът искри,
зареден с електрони.
Облаци тъмни
гризат хоризонта.
Застанал пред храма,
късче човешка душа
аз продавам.
Но не за пари!
Извинете!
Даром я давам..
Като ресто все пак
ми върнете,
малко Надежда
за всеки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
