Смълчаното време
седи на завоя,
притихнало някак,
задрямало сякаш.
Дори и вятъра
се крие в пороя.
И той съдбата си
чака.
Въздухът искри,
зареден с електрони.
Облаци тъмни
гризат хоризонта.
Застанал пред храма,
късче човешка душа
аз продавам.
Но не за пари!
Извинете!
Даром я давам..
Като ресто все пак
ми върнете,
малко Надежда
за всеки.
© Живко Делчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
