Смълчаното време
седи на завоя,
притихнало някак,
задрямало сякаш.
Дори и вятъра
се крие в пороя.
И той съдбата си
чака.
Въздухът искри,
зареден с електрони.
Облаци тъмни
гризат хоризонта.
Застанал пред храма,
късче човешка душа
аз продавам.
Но не за пари!
Извинете!
Даром я давам..
Като ресто все пак
ми върнете,
малко Надежда
за всеки.
© Живко Делчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
