Къщата е пуста
Къщата е пуста
Мамо,
къщата е пуста,
и толкова е страшно,
тихо, като че е сън.
И все те търся, мамо,
и бягам в спомени,
но те не могат да те върнат,
истинска и жива.
Остава мъката в душата,
разкъсваща до болка,
а тебе все те няма,
мамо...
Понякога си мисля,
ще се събудя от кошмара,
ще бъдеш пак до мен.
Но не...
При мене идва, вместо теб,
единствено скръбта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Петракиева Всички права запазени
