Мамо,
къщата е пуста,
и толкова е страшно,
тихо, като че е сън.
И все те търся, мамо,
и бягам в спомени,
но те не могат да те върнат,
истинска и жива.
Остава мъката в душата,
разкъсваща до болка,
а тебе все те няма,
мамо...
Понякога си мисля,
ще се събудя от кошмара,
ще бъдеш пак до мен.
Но не...
При мене идва, вместо теб,
единствено скръбта.
© Даниела Петракиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
