Къщите ни опустяха
Къщите ни опустяха
Във село къщите ни опустяха,
заключени сега стоят!
Напуснахме го! Други пък умряха!
И селото изгуби плът!
Деца във селото ни не раждат...
Учителите не са тук.
И сградите за друго се нагаждат,
събират селския боклук!
Читалищата също опустяха
и сградите създадени за тях.
О, селяните вече остаряха,
без поп и вяра правят грях.
Добитъците ни се разредиха.
Не ни събуждат и петли!
Прасетата не знам къде се скриха?
И селото ни не вони!
В сокаците бастуни само тропат.
Количките доставят хляб.
А бабите по дворовете копат
и пенсиите си броят във тях!
Тъжи и често селската камбана,
препява в своя ре-миньор.
От всички селяни е тя разбрана,
да се прощават с китки в нечий двор!
А глутници се стичат в градовете,
без работа и без покой.
Ако това в България не спрете,
домът ни няма да е свой!
Каква е тая нашенски държава,
щом нелегални граждани търпи?!
И бонусите си на тях раздава?!
Към Пропаст истински върви!
03.11.2017г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
