7.11.2017 г., 12:54 ч.

Къщите ни опустяха 

  Поезия » Гражданска
882 1 3

Къщите ни опустяха

 

Във село къщите ни опустяха,

заключени сега стоят!

Напуснахме го! Други пък умряха!

И селото изгуби  плът!

 

Деца във селото  ни не раждат...

Учителите не са тук.

И сградите за друго се нагаждат,

събират селския боклук!

 

Читалищата също опустяха

и сградите създадени за тях.

О, селяните вече остаряха,

без поп и вяра правят грях.

 

Добитъците ни се разредиха.

Не ни събуждат и петли!

Прасетата не знам къде се скриха?

И селото ни не вони!

 

В сокаците бастуни само тропат.

Количките доставят хляб.

А бабите по дворовете копат

и пенсиите си броят във тях!

 

Тъжи и често селската камбана,

препява в своя ре-миньор.

От всички селяни е тя разбрана,

да се прощават с китки в нечий двор!

 

А глутници се стичат в градовете,

без работа и без покой.

Ако това в България не спрете,

домът ни няма да е свой!

 

Каква е тая нашенски  държава,

щом нелегални граждани търпи?!

И бонусите си на тях раздава?!

Към Пропаст истински върви!

 

  03.11.2017г. София

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??