limeruna (Йоана)
564 3371
21.07.2015 г., 16:37 ч.  

Късмет 

  Поезия » Друга
1273 0 21

Късмет

Ден за ден, дъх за дъх.
Разстреляй ме, за да изпърхам.
Кош за кош, смърт за смърт.
Отръскай се, за да те зърна.
Уцелих с теб, уцели мен.
 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Tilenus (Станислав Русев), радвам се, че ти е харесало

    Даниел Меразчиев, признах, че стихът ми си има недостатъци, сподели, че не ти харесва, разбрах. Може и да ти обясня ред по ред мислите и чувствата, стоящи зад творбата, когато имам повечко свободно време. Радвам се, че сподели с мен мнението си, но ще те помоля, когато решаваш да се включиш с коментари към произведенията ми, да използваш по-учтив език и да не изливаш отрицателни емоции, насъбрани от мои творби, върху други коментиращи. Аз съм отворена за коментари в случая

    Велин, ценя подкрепата ти Не се чувствай длъжен да общуваш с Даниел Меразчиев, ако не ти е приятно.
  • Не си разбрал правилно нищо. Къде видя злоба и мъст в моите думи? Просто се зарадвах, че не можеш да контролираш отрицателните си емоции. Защото те те давят, душат те, а ти не го осъзнаваш.
    А това за инженерите си е твоя квалификация. Аз с нищо не съм обидил професията и съсловието ви. Освен това имам много добри приятели инженери и си ги уважавам.
  • Хареса ми, почти Хайку.
  • Не ми беше това целта, но се зарадвах. Защото човек се чувства така, както сам иска да се почувства, отдавайки се на собствените си емоции. Ако те са положителни ще бъде щастлив и спокоен. Ако са отрицателни - сам ще си излиза от релси. Ето - виж, аз не се ядосах на твоите думи!
    Да, за стиха имам да кажа още неща, но ще ги напиша друг път.

    Йоана, извинявай, че водим този разговор точно под твоето стихотворение. И все пак се радвай, че предизвика такива бурни дебати.
  • Радвам се, че съм те вбесил. Аз оставам спокоен обаче, защото съм психолог и мога да преценя добре на кой как да въздействам, без да наруша собствия си комфорт!!!
    Благодаря за съвета, но няма да се възползвам.
  • Това, че не го разбираш, не означава нищо. Точно така, в него няма нищо противоречиво. Аз казах на всички - противоречията са само във вашите съзнания. Аз не се правя на интересен, просто вие не коментирайте нещо, което ви е чуждо е не можете да вникнете в него. Това е! А ти тръскай, но само не по стиховете на другите.
  • Андромаха, то е ясно, че такава дума има, мисълта ми беше, че съвсем спокойно може да се използва в най-разнообразни случаи Както и да е... Хубаво беше да дискутираме, опознах творбата си по-добре и я обикнах още повече, изяснихме някои неясноти. Съжалявам за недоразуменията!
    П.П. Никъде не съм твърдяла, че творбата ми е нещо, което не е! Пиша за удоволствие и се уча. Лека вечер на всички
  • Колкото по-противоречиво е едно произведение, толкова повече ще мислите за него и пръскате негативни емоции, но в същото време ще раздвижва мозъците ви. Противоречията са само в съзнанията ви. Счупете си бариерите на съзнанито си и ще бъдете по-щастливи.
  • Стана ми много интересна тази тема и започнах неистово да я следя.
    Сега ще ви кажа нещо, без да обръщам внимане на някои изразни средства при коментарите, които не са подходящи за този сайт.
    Вижте само този стих предизвика 20 коментара. Това е прекрасно. Вие коментирайки отдавате по този начин страхотно уважение на стиха и авторката, без да го осъзнавате!!!
    Когато човек отделя много време за другите, това автоматично означава, че губи достатъчно от собственото си. И независимо дали емоциите са положителни или отрицателни, по този начин се оценява досойството на автора и произведението.
    Така че, много се радвам, че този стих предизвика толкова голямо обсъждане! Всъщност това е най-голямата оценка и то положителна!
    Лека нощ на всички!
  • http://wiki.workroom.chitanka.info/Page:RBE_Tom11.djvu/1116
  • Леле! Ако поражда такива асоциации май най-добре да го изтрия този стих... Лично аз с пърхането и тръскането се сещам за малки сладки птички например.

    Андромаха, къде? А мислех,че си следя коментарите...
  • Дани Георгиев, помогнах ли да разбереш? Не съм сигурна дали мога да обясня по-добре...
  • Велин, благодаря! Продължавам напред, заради хората, които ме разбират и подкрепят

    Мисана, обещавам, че няма Обичам да пиша, а това е достатъчен стимул за мен да продължавам. Стиховете, които сподели, са наистина красиви! Благодаря ти, за милите думи, подкрепата, музиката, и за творчеството, което споделяш в сайта и може да ми служи за пример, за всичко!

    Андромаха, още малко и ще успея да избистря „бъркоча“ ми, но предполагам логиката няма значение, когато не намираш поезия в него - на първо място текстът трябва да бъде красив. Денят, в който напишеш „Браво!!!“ под някой мой стих, ще знам, че съм успяла

    Дани Георгиев, ето го обяснението ми за „изтръскай се, за да се зърна" - след като образът е паднал, се е овъргалял в прахоляк, естествено - прахоляка на съмнението, граничещо с разочарование. Първоначално виждаш у човек това, което ти се иска, когато го видиш истински има риск да се разочароваш. „Изтръскай образа си от съмненията ми“, това ще да съм имала предвид - като бъдеш себе си. Илюзиите са мъртви, време е за истината
  • Белла, аз имах пред вид друго. Сега ще заговори психологът, не рокерът. За да разбереш някого, трябва да влезеш в неговият свят, в неговата душевност и видиш нещата от неговата гледна точка. Това имам пред вид - човек да бъде разбран. След това късмет има във всичко. Който вярва във своя късмет, психитата му се настройва така, че придобива нещата по-бързо или намира нещата по-бързо. Има цяло психохогическо изследване за това: хората, които вярват в късмета и тези, които не. Наистина, хубаво е да има критика, градивна, но нека да не обезсърчаваме хората.
  • Йоана, аз те моля да не се обезсърчаваш от критични бележки. Убеден съм, че Андромаха е човек, който критикува винаги за доброто на автора. Такова е моето впечатление от нея - че е много честна и много принципна. Но понякога принципни становища могат да ни обезсърчат. В тази връзка си спомням, че преди години при мен дойде една 18 годишна девойка и ми показа свои стихове за мнение. Уви, не бяха съвършени. На границата бях да й дам отзив да спре да пише. Но един вътрешен глас ми подсказа, че има "хляб" в нея. Със свито сърце я похвалих и дори мислено се напсувах за това. Но какво бе удивлението ми, когато тази девойка се преобрази не за дни, а за часове. Тя написа наистина звездни стихотворения. Почувствах се щастлив, че не посякох един крехък и неукрепнал талант. Това ми стана обеца за ухото - да не прибързвам с унищожителни критики. Споделям само 2 от текстовете на тази талантлива поетеса по-долу:

    "Звездите умират
    от вестта за изминалата вечност...
    от шепота на бъдещия безкрай...
    и от безсмислието на настоящия миг..."

    "Нищото разтваря бавно странния пейзаж,
    преплитайки ръце над изоставения вятър...
    Нищото е може би във мен.
    А огледалото ме плаши
    с пречупеното щастие..."

    Приятна вечер от мен и горе главата! И малко музика за теб:

    https://www.youtube.com/watch?v=ibwxzxER_pY
  • Аз не съм съгласен с Белла. Великият Хемигуей е казал: "Като писател не трябва да съдиш, трябва да разбираш." Не се обезсърчавай Йоана!!! Има достатъчно хора, които разбират това, което пишеш и те подкрепят!!! И аз и vega666 сме сред тях! Кураж и само напред!
  • Не е ли късмет да уцелиш баскетболния кош, ако не можеш да играеш? „Изтръскай се, за да те зърна“ - след като съм уцелила с теб, извадила съм късмет, образът ти е паднал на мястото си и вече мога да те видя истински, всичко, не само частта, която ми е донесла моментната радост. „Уцели ме“ - приковал си ме, мога да размисля. „Разстреляй ме, за да изпърхам“ - намери слабото ми място, за да се покажа истинска. Късмет е да уцелиш баскетболния кош, ако не можеш да играеш, късмет е да започнеш да виждаш истинския образ на човек, донесъл ти радост, а не само частичката, която ти носи радост Предполагам обясненията ми се получиха по-голям бъркоч и от стиха, за което се извинявам, а и не мога да съм съвсем сигурна, че точно тези неща си мислех, докато го писах... Андромаха, благодаря, че сподели мнението си! По принцип пиша по-дълги стихове, където, признавам, може да има още повече двусмислици, безсмислици или недомислици, но пък и повече простор четящият да види своя образ. Чудех се дали да качвам този стих, но сега не съжалявам, понеже получих малко критика Приятна вечер!
  • Велин, благодаря!

    Андромаха, ще може ли малко пояснение?
  • Много красиво! Bonne chance!
  • Мисана, благодаря, че се отби! Усмивката ти определено ме усмихна
  • !!
Предложения
: ??:??