Късна пролет
Дали заслужавам любовта ти-
невинна птица в пролетта!
Отново чувствата познати
разцъфват и към теб летят.
Отново съм до лудост весел,
подобно оня юноша незрял,
който ти дарява тази песен:
ти-късна пролетна печал.
Нима със уханията тръпни
на лунни рози ме зовеш
да диря росните им пъпки
и скитам в звездни светове?
Дано да те опазя така чиста
в един ненатрапчив благодат!
Силата на любовта пречиства.
И аз съм с твоята обич богат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
