Дали заслужавам любовта ти-
невинна птица в пролетта!
Отново чувствата познати
разцъфват и към теб летят.
Отново съм до лудост весел,
подобно оня юноша незрял,
който ти дарява тази песен:
ти-късна пролетна печал.
Нима със уханията тръпни
на лунни рози ме зовеш
да диря росните им пъпки
и скитам в звездни светове?
Дано да те опазя така чиста
в един ненатрапчив благодат!
Силата на любовта пречиства.
И аз съм с твоята обич богат!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
