Дали заслужавам любовта ти-
невинна птица в пролетта!
Отново чувствата познати
разцъфват и към теб летят.
Отново съм до лудост весел,
подобно оня юноша незрял,
който ти дарява тази песен:
ти-късна пролетна печал.
Нима със уханията тръпни
на лунни рози ме зовеш
да диря росните им пъпки
и скитам в звездни светове?
Дано да те опазя така чиста
в един ненатрапчив благодат!
Силата на любовта пречиства.
И аз съм с твоята обич богат!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
