1996 г.
Че всичко във живота е илюзия,
разбрах, след две десетилетки.
Сломена от душевната контузия,
в диалог със по-реални сметки.
Упреквам се за сляпата наивност,
за безцелно хвърленото ми добро,
за това, че тъй, съвсем невинно,
съдружничка съм станала на зло.
Едва сега ми става ясно,
каква жестока атмосфера
обсебваше ме все по-тясно,
разгромена, себе си да не намеря.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени