14.06.2008 г., 16:29

Късна равносметка

744 0 12

  

                              1996 г.

Че всичко във живота е илюзия,

разбрах, след две десетилетки.

Сломена от душевната контузия,

в диалог със по-реални сметки.

 

Упреквам се за сляпата наивност,

за безцелно хвърленото ми добро,

за това, че тъй, съвсем невинно,

съдружничка съм станала на зло.

 

Едва сега ми става ясно,

каква жестока атмосфера

обсебваше ме все по-тясно,

разгромена, себе си да не намеря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжна равносметка!Но най-важното е 4е си намерила себе си,Джуди.
  • "Упреквам се за сляпата наивност,
    за безцелно хвърленото ми добро"??!!?!?

    Винаги,навсякъде и за всичко,напук на всички и на всичко,прави само добро!!!!!!Пък.................да става каквото щеПоздрави от мен
  • наистина...тъжна равносметка...домъчня ми...
    с обич, мила Гинка...много ми хареса стихът.
  • Горчива равносметка...Поздрав!
  • Невероятно. Много ми харесва. Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...