14.06.2008 г., 16:29

Късна равносметка

741 0 12

  

                              1996 г.

Че всичко във живота е илюзия,

разбрах, след две десетилетки.

Сломена от душевната контузия,

в диалог със по-реални сметки.

 

Упреквам се за сляпата наивност,

за безцелно хвърленото ми добро,

за това, че тъй, съвсем невинно,

съдружничка съм станала на зло.

 

Едва сега ми става ясно,

каква жестока атмосфера

обсебваше ме все по-тясно,

разгромена, себе си да не намеря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжна равносметка!Но най-важното е 4е си намерила себе си,Джуди.
  • "Упреквам се за сляпата наивност,
    за безцелно хвърленото ми добро"??!!?!?

    Винаги,навсякъде и за всичко,напук на всички и на всичко,прави само добро!!!!!!Пък.................да става каквото щеПоздрави от мен
  • наистина...тъжна равносметка...домъчня ми...
    с обич, мила Гинка...много ми хареса стихът.
  • Горчива равносметка...Поздрав!
  • Невероятно. Много ми харесва. Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...