Jun 14, 2008, 4:29 PM

Късна равносметка

  Poetry » Other
738 0 12

  

                              1996 г.

Че всичко във живота е илюзия,

разбрах, след две десетилетки.

Сломена от душевната контузия,

в диалог със по-реални сметки.

 

Упреквам се за сляпата наивност,

за безцелно хвърленото ми добро,

за това, че тъй, съвсем невинно,

съдружничка съм станала на зло.

 

Едва сега ми става ясно,

каква жестока атмосфера

обсебваше ме все по-тясно,

разгромена, себе си да не намеря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжна равносметка!Но най-важното е 4е си намерила себе си,Джуди.
  • "Упреквам се за сляпата наивност,
    за безцелно хвърленото ми добро"??!!?!?

    Винаги,навсякъде и за всичко,напук на всички и на всичко,прави само добро!!!!!!Пък.................да става каквото щеПоздрави от мен
  • наистина...тъжна равносметка...домъчня ми...
    с обич, мила Гинка...много ми хареса стихът.
  • Горчива равносметка...Поздрав!
  • Невероятно. Много ми харесва. Поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...