Късна среща
И ето ме след толкова години...
Пораснали са вече и децата ми...
Забравена отдавна и невикана,
една любов почуква на вратата ми...
Една мечта събуди ме във тъмното.
Повика ме по име във съня ми...
Копнеж отминал ме докосна сънено –
започна със усмивка днес денят ми...
Забравих даже глупавите грешки...
Ти приласка ме с нежни обещания.
Завърнаха се нощите горещи,
разпалиха угаснали желания...
Отново с теб сега сме лудо влюбени,
Останалият свят е без значение...
Намерихме живота си изгубен...
За щастието няма обяснение!
Таня Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Симеонова Всички права запазени
