ambarr (Таня Симеонова)
46 52
17.05.2017 г., 6:42 ч.

Късна среща 

  Поезия » Любовна
957 5 10

И ето ме след толкова години...

Пораснали са вече и децата ми...
Забравена отдавна и невикана,
една любов почуква на вратата ми...

Една мечта събуди ме във тъмното.
Повика ме по име във съня ми...
Копнеж отминал ме докосна сънено – 
започна със усмивка днес денят ми...

Забравих даже глупавите грешки...
Ти приласка ме с нежни обещания.
Завърнаха се нощите горещи,
разпалиха угаснали желания...

Отново с теб сега сме лудо влюбени,
Останалият свят е без значение...
Намерихме живота си изгубен...
За щастието няма обяснение!

 

Таня Симеонова

© Таня Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Препрочетох и поставих в любими !
  • Намерихме живота си изгубен...
    За щастието няма обяснение!
  • Великолепно!
  • Чудесно е Таня! Поздравления!
  • Поздравления, Таня! Прекрасно написно... Бъди щастлива!
  • Хареса ми стиха ти ,Таня!
  • Красиво пишеш!
  • "Намерихме живота си изгубен...
    За щастието няма обяснение!"

    Животът е условен, т.е. подчинен на редица условия, които погледнати от една по-висока кота изглеждат безсмислени, но на "морското ниво" са сякаш непреодолими. Именно тази денивилация ни пречи да сме истински щастливи и да усещаме пълнокръвно любовта. А тя съществува единствено вън от условностите. Поздравление за толкова хубавия стих, Таня!
  • Ами няма, но и не му трябват Поздрави!
  • Поздравления!
Предложения
: ??:??