May 17, 2017, 6:42 AM

Късна среща

  Poetry » Love
1.3K 5 10

И ето ме след толкова години...

Пораснали са вече и децата ми...
Забравена отдавна и невикана,
една любов почуква на вратата ми...

Една мечта събуди ме във тъмното.
Повика ме по име във съня ми...
Копнеж отминал ме докосна сънено – 
започна със усмивка днес денят ми...

Забравих даже глупавите грешки...
Ти приласка ме с нежни обещания.
Завърнаха се нощите горещи,
разпалиха угаснали желания...

Отново с теб сега сме лудо влюбени,
Останалият свят е без значение...
Намерихме живота си изгубен...
За щастието няма обяснение!

 

Таня Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...