Късни жерави. Целувката
С крилете есенни на късен жерав
и крехкост на легирано стъкло
у мен се ражда мъничка… надежда,
в която има толкова любов.
Онази, късната, която свети
и има вдигнати на кок коси.
За нея няма закъснели срещи.
Тя може дълго, дълго да мълчи.
Да сложи после черната си рокля,
онази - с дългия изящен цип
и да сломява мъжката ти воля
по женски кротка и по женски шик.
Да те запали в надвечерен залез
и с нежни пръсти да те загаси,
а ти отново да си много жаден.
Нали една целувка те топи..
и пак една целувка те оголва
до чиста радост и трептящ неврон,
оголва нежността до сладка болка,
когато има толкова любов…
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
