Късно е
На възел завързах очите си
теб да не виждам.
И маска на сърцето си сложих
за теб да не мисля.
А е толкоз студено във мене.
Зима е...
Пропуснаха се два-три сезона.
И ледено вятърът целува ме скришом.
Защо ме попита,
не съм те забравила.
Дълбоко под снега те зарових.
И чакаш възкръсване
от тънките пръсти на съмване
да те открия.
Късно е за тази лудост босонога.
Очите ми от чакане ще ослепеят.
Късно е.
Не бива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
Хубав стих!Поздравявам те!!!
