Тази нощ те сънувах.
Под изгряла дъга.
В ръцете си носеше
букетче от синева.
Във очите ти грееха
недоспали слънца.
Уморени от дългото лутане,
две думички пареха
по твоите уста…
Късно е да ме разлюбиш,
рано е да спреш –
под дъга си преминал,
за да стигнеш
до мен.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Прегръщам те Веси!