Късно е
Късно се връщам назад.
Закъснях!
Вече никой не чака.
В спомена, само стърчат
греди от старата стряха.
Късно се връщам.
Нали?
Може би, никого няма.
Няма го вече
- Преди -
и сняг няма,
с пъртина голяма.
Небето - сивее и то.
Зимата - кротко смирена.
Кална пътека.
Дано
някой върви и след мене.
© Виолета Томова Всички права запазени