RainaVakova
431 2760
28.12.2018 г., 11:49 ч.

Късно, но съм жива 

  Поезия » Любовна
480 12 6

                                               "Живей! - да умираш е толкова късно!"
                                                                            Валери Станков

 

Далеко от любовните инфаркти
и с най-недоказуеми заслуги,
в търпението свое както вярваме,
приличаме на много други.

Обляга се на вятъра коминът. 
Заспали таралежи из тревите
очакват ни като добра причина,
а гледаш ли ме още във очите?

Не пращай градуса от твое име
да вдига тост за щяло и нещяло!
По дяволите някакви години...
Въздиша силно старият ми чайник.

Запарвам си листа от мента дива,
а тя не е по навик всеотдайна.
Танцува ми се. Късно, но съм жива
и всяка нота бърза да се радва.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??