Късно, но съм жива
"Живей! - да умираш е толкова късно!"
Валери Станков
Далеко от любовните инфаркти
и с най-недоказуеми заслуги,
в търпението свое както вярваме,
приличаме на много други.
Обляга се на вятъра коминът.
Заспали таралежи из тревите
очакват ни като добра причина,
а гледаш ли ме още във очите?
Не пращай градуса от твое име
да вдига тост за щяло и нещяло!
По дяволите някакви години...
Въздиша силно старият ми чайник.
Запарвам си листа от мента дива,
а тя не е по навик всеотдайна.
Танцува ми се. Късно, но съм жива
и всяка нота бърза да се радва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
