Късогледство
В главата ми - страна на чудесата
живеят шаренийки най-различни.
Не спазват най-нахално правилата,
но са си мои и си ги обичам.
Кръстосват живи, приказни вълшебства
в полукълба. И в дъната очни.
Но късогледство бИло по наследство,
та за това "не виждам много точно".
Обаче, аз си виждам безпогрешно -
на облака до слънцето мустака...
На врабчо как ужасно му е смешно,
че мързеливо легнал е котака.
А на котака никак му не дреме,
защото тайни има до безкрайност.
Разказва - мърка за прекрасно време
от паралелна някаква реалност.
Видях усмивката на цвете - свети.
И бисерните сЪлзи на тревите.
Дърветата - зелените поети,
как песнички диктуват на щурците.
И как луната нощем ми намига.
За две звезди дъждецът как поплака.
Светът ми е една магична книга
от приказки безчет, които чакат.
Такива чудесии из главата
душата ми редовно си намира.
Та за това не слагам очилата,
че красотата да не се разфокусира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
🌹
