Късогледство
В главата ми - страна на чудесата
живеят шаренийки най-различни.
Не спазват най-нахално правилата,
но са си мои и си ги обичам.
Кръстосват живи, приказни вълшебства
в полукълба. И в дъната очни.
Но късогледство бИло по наследство,
та за това "не виждам много точно".
Обаче, аз си виждам безпогрешно -
на облака до слънцето мустака...
На врабчо как ужасно му е смешно,
че мързеливо легнал е котака.
А на котака никак му не дреме,
защото тайни има до безкрайност.
Разказва - мърка за прекрасно време
от паралелна някаква реалност.
Видях усмивката на цвете - свети.
И бисерните сЪлзи на тревите.
Дърветата - зелените поети,
как песнички диктуват на щурците.
И как луната нощем ми намига.
За две звезди дъждецът как поплака.
Светът ми е една магична книга
от приказки безчет, които чакат.
Такива чудесии из главата
душата ми редовно си намира.
Та за това не слагам очилата,
че красотата да не се разфокусира.
© Деа All rights reserved.
The work is a contestant:
🌹
