Късометражна смърт
Бели са косите ѝ за украса.
И онази бебешка усмивка – няма,
рибешка:
казва ми да заключа след себе си.
Казва ми за парченцата смърт,
подредени грижливо в скрина.
Друго в твоята кутия няма.
Не искам да ме нищиш повече
с черно-белите си лещи:
аз съм прожекция, не кадър,
аз съм късометражната ти смърт,
желаеш ли ме?
Желаеш ли ме? Бялото платно.
Празната зала. Отворената до
празно кутия:
казвам, няма значение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деймиън Всички права запазени
