Бели са косите ѝ за украса.
И онази бебешка усмивка – няма,
рибешка:
казва ми да заключа след себе си.
Казва ми за парченцата смърт,
подредени грижливо в скрина.
Друго в твоята кутия няма.
Не искам да ме нищиш повече
с черно-белите си лещи:
аз съм прожекция, не кадър,
аз съм късометражната ти смърт,
желаеш ли ме?
Желаеш ли ме? Бялото платно.
Празната зала. Отворената до
празно кутия:
казвам, няма значение.
© Деймиън All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
