Кът в безкрая

             Днес с есента другарувах

             и разговарях с клошаря,

             с кучето Чарли флиртувах,

             някъде, далеч от Олтара.

             Там, не милеят за Храма.

              Не знаят дори и молитви.

              В очите им свети измама

              самотника Бог да надхитри.

              А Той ги обича – отчаян –

              ведно и с човешките грешки.

              С адрес между Ада и Рая,

              всички плачем от глупави смешки.

              Но смъртта си снове безпогрешно,

              а бебето я попържа.

              Нека Бог сам се оправя,

              но и Той ръцете закърши.

              ... Навън пак пъстреят градините...

             и животът не иска да свърши....

             Приятел, не кради от годините.

             Поживей в мига, но без скука.

             Почерпи само с глътка надежда

              и да пием кафето си тука.