Кът за ангели
Самота и скръб обвила е в мъгли
къта на изтерзаните души.
Бели сенки по сивите стени пробягват,
чудят се нещастниците: „От какво ли бягат?”
Шарен облак от сълзи и прах
над главите им се стели като мрак,
а щом във дъжд обърнат се мъглите,
ще се пее пак Химна на мъртъвците.
Тиктака пясъчен часовник, отекват като гръм
падащите песъчинки с водопаден стон,
и ръката призрачна щом го обърне ...