Кюфтета
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
(Позволих си да пусна един абсолютно безстойностен стих, но реших, че може да разведри настроението...)
Кюфте, като една човешка длан,
и по-големичко да беше, пак ще те изям!
Кюфте на скара, пържено кюфте,
кюфте зад бара, с гарнитура от “соте“.
Кюфте със боб и люта чушка,
кюфтето става даже за закуска.
Кюфте със хляб, кюфте със бира,
кюфте татарско, огромно като лира.
Кюфте със сос, картофено кюфте,
кюфте от риба – само за мезе.
Кюфте от тиквички, рендосани на дребно,
от боб кюфте, в галета овaлèно.
Кюфтето е кюфте, когато е пред теб,
останалото е фантазия от глад.
Яде ми се кюфте, та чак ми се реве,
кошмарен сън – събудих се поне!
О не, събудих се и – не!
В квартирата мирише на кюфте.
От глад стомахът в мозъка ми бил е,
близо е момента, в който ще извия:
„Хазайката пържи кюфтета,
във хола се носи отново душевната смрад!
Хазайчице, курво проклета,
дощя ти се мъж и възползва се хитро от нощния глад!
(Последният куплет се пее)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Всички права запазени
Усмивки и от мен.
